 |
| Илюстрация- Chiara Bautista |
дори и да са в снимков вариант.
Няма смисъл..
не искам...
отивай си...
както правеше все досега.
И не ми давай от своята нежност
с тези твои премерени дози
прикрити в случайни любезности.
Ще ти задам един въпрос, ако може:
Все още ли вярваш в прикритата,
всъщност твърде прозрачна любов?
И твоите много любими
болезнено-идентични със мен?
От тази дългогодишна заблуда
се чувствам така изтощена..
Нима ти не си изтощен?!
Прикритите твои истини
и така очевидни лъжи
ме дразнят. И чак ми се иска
да ти кресна едно "Престани".
Но мълча. И мълчейки умирам
от гадно- горчива помия.
Стоиш си... Мълчиш...
Добре.
Тогава аз си отивам!
Ана-Кристин
Няма коментари:
Публикуване на коментар