Спомени

илюстрация- Benjamin Lacombe

За теб ли живях, мой спомен предишен
в дните ми трудни, потънали в мрак....
Спомен-момче,
да,
аз за тебе живях
макар че сега си просто спомен излишен.

За какво си ми ти?
Нали твоята гръд
не е за мен пристанищен залив?
Твоята ласка,
твойта усмивка,
твоя поглед дори
не на мен, не на мен принадлежат.
Те са чужди, само твоя собственост,
знам.
Чужди, а толкова близки и мили.
Спомен- момче, защо се върна оттам?
Защо повторно и мен обезсили?
Защо се върна, моя забранена любов?
А и защо си отиде?
 Кажи ми.
Говори щом станеш готов.
Ще те изслушам, преди да си ида.
Ще те изслушам, любими, макар и да знам,
че ти можеше поне да ми пишеш,
че здрав си, добре и справяш се сам-
вълненията си да ми опишеш.
А знаеш ли какво беше ти?
Какво беше в дните студени?
Как дълго си спомнях твойте очи...
изобщо знаеш ли какво значиш за мене?!
Знаеш ли, спомен-момче,
колко мисли съм по теб пропиляла?
Колко пъти сънувала теб
и заради теб колко пъти не съм спала?
Ангел мой, така тревожно-красив,
техният брой е толко огромен.
Ти всичко бе- във всеки ден сив
- най-милия, най-светлия спомен.
Но стига минало, спомен-момче,
да се завърнем в настоящия момент официален,
в сегашното време,
в живота реален...
Ще продължаваш ли да си спомен за мене?
Или притиснат от дните-години,
на истина днес ме обричаш
и загърбил всички упорства предишни,
ще признаеш, че ме обичаш?

Ана-Кристин

facebook