Момчето бе на не повече от 21 години. Познат като Цанко, той работеше като разказвач на приказки в дом за стари хора. Топлотата, която се четеше в тюркоазените му очи, предизвикваше голямата симпатия на отдавна забравили топлота баби и дядовци. Слънцето играеше със светлата му коса, докато приятния му глас оплиташе поредната приказна история. Несъмнено приказката, която разказваше най-често беше тази за Петя- ездачката на диви кучета.
Тя винаги имаше различен край и това я правеше по-интересна от всяка друга.
Приказната Петя живее в плантацията на баща си. Тя обича животните и природата. Като малко момиченце често отивала на реката, която минава в близост до къщата й, където си играела с камъчетата, намирани там. Когато станала на 15, баща й й взел куче за домашен любимец. С времето кучетата се умножили до 8 големи хрътки. Едва навършила 18 , Петя вече знаела как да управлява малката си глутница без нужда от чужда намеса. Кучетата разбирали и най-малкото движение, което правела рижата й глава.Всяка сутрин, Петя отивала на реката, където играела с кучетата в плитката й част, преди да дойде времето, когато трябва да се появи на полето, за да помага на родителите си.
Това се случи и сутринта, когато двамата се срещнаха. Петя водеше любимия си Аякс през реката, като по този начин позволяваше на кучето да плува и заедно да се носят през водата. По големият воден път, разсичан само от водораслите, които растяха в спокойствие на дъното му, те се разминаха на една ръка разстояние. Едва удържаха кучетата си, за да не се стигне до нежелана агресия. След тази бърза среща, момичето не видя непознатия. Тя все така ходеше на реката сутрин, но той не се появи. След около седмица, Петя отново се срещна с момчето от реката, но този път времето прекарано заедно се оказа далеч повече от пет минути. Той се казваше Цанко, но го наричаха Римлянина, заради външния му вид. Връзката им, оказа се, бе предопределена дълго преди онази мимолетна среща на реката. Цанко бе съсед на Петя- живееше на няколко километра от плантацията, където се намираше малък град. Той и семейството му бяха хората, от които баща й бе купил хрътките.
Подобно на Петя и Цанко се занимаваше с кучета. Той често отиваше на същата река, където се срещнаха, когато искаше да остане сам със себе си. С него неотлъчно беше и Чарли- любимият му ротвайлер, с който се къпеха в реката. Това бяха любимите им разходки. Може би сходните интереси и странности се оказаха причината да се харесат толкова много. Когато кафявите очи срещната тюркоазените, Цанко разпозна момичето, което бе сънувал толкова често. Не познаваше чертите й, тъй като в съня си тя бе бледо очертание, но усети, че това е Тя. Още виждаше силуета й, който всяка нощ разстройваше съня му. След такива нощи, той се будеше с онова странно чувство в гърдите, което кара цялото тяло да тръни. В този момент красивата непозната се превърна в човека, който познаваше като дланта си. Така често бродеше в съня му, че той я познаваше, усещаше и дори обичаше. Точно тези бяха думите, когато един ден осемгодишната му внучка седеше на коленете му и слушаше отговора на въпроса си как са се срещнали баба й и дядо й. Това беше и нещото, което каза на Петя, когато за пръв път й разкри чувствата си.
Но докато разказваше любимата си история, няколко месеца преди срещата им, Цанко не каза това. Завърши приказката си с различен край, тъй като и тази нощ сънят му свърши различно. Старите хора слушаха и виждаха в очите му топлината, която смятаха предназначена само за тях.
Ана-Кристин
фейсбук страничка
Няма коментари:
Публикуване на коментар