Клас "Безредие"

илюстрация - One Piece ^^

Имало някога при нас
един красив и славен клас.
Те били със малък брой
за съвсем приличен масов бой.
Но обикновен намираше се често
- юмруци, къчове и всичко свидно
раздавали си поздрав вместо.
Защото училището било място
на незнание прекрасно
и който дръзнал бил да учи
прякор зубър или задръстеняк получил.



И като във всеки клас за пример
имало си големци любими.
Четирима били само те
но каква четворка?
Същински богове!
Мирчо имал най-вирнато носле
- метър и двайсет от земята,
обидил ли се, цял се той тресе
и търсел кървава отплата.
Вени- женска крава за разплод
от виден, хубав, гръцки род.
Всяка крачка й тежала
и с години- тежестта растяла.
Кети- аристократично божество
с блясък във очите
малко тъпо същество,
но с ограниченост скрита.
И стигаме до принц Васе
- стройно, хубаво момче.
Той бил хитър, избухлив,
бавен, муден, мързелив
и известен на страната
със свойта празнота в главата.
Всички тези делегати
- и сърцати, и богати,
били каймак на обществото
с ум и красота в едно.
Останалата част от класа
се състояла от долен вид- овца.
Имали си Ангеловци двама
но тук името било просто зрителна измама.
Толкова сплотени и засмени,
че ги третирали като сдвоени.
Ангел първи бил кошмар за госпожата
- за госпожата, за децата, за Земята.
("той пакости и се върти
на всички четири страни")
Ангел втори е синеок
русокос е и висок
- цял момински идеал
но нито чул, ни видял
дори това не е разбрал.
И Костадин е в тяхната компания
културен, като чужденец в Испания.
Госпожата, вместо да говори за Бай Ганьо
показвала Костадин
образът бил цял един.
Деата със Венета гони първенство
и чак се чудя- ама защо?
Дами мили, ненагледни
казва ви се за последно:
вие двете сте едно
шир-широко същество
и по умност и по цели
двете заедно сте поели.
Сладка Вени, не тъжи
и на истината не се гневи.
Вярно е, че си по-различна,
но тук разликата е символична
- ти ухаеш, тя смърди.
И сред бой и кърви, люта сеч
за бай ти Гойко иде реч.
Но мойто слово няма мощ
над тоз герой- и мил, и лош.
Те го бият- той се смее
въпрос го питат- онемее,
те го хвалят- той беснее,
те го милват- той тъпее.
Виж Рачо бил миличък другар
- за всяка болка имал цяр
кавалер бил че и мъж
- момиче удрял по веднъж.
А Петърчо бил свит във мрака
за свада гледал и я чакал
изсмивал се веднъж беззлобно
и така живеел доста скромно.
Затаете дъха си, мили мои
на сцената излиза нов герой.
Тя е умна и е Станислава
мънка думи- изречение се получава.
Ръ-ка, мъ-ка и се смее
- речта, личи си, я владее.
След нея Доньо се задава
бръкнал в джобове с хилавите си ръце
притежател на остър език и мраморно сърце
извън училището все оставал.
Йордан Морунски му отвръща,
все си ходи, ужким вкъщи
който види го заяжда
- мъчела го вечна жажда
за обиди, глъч и бой
- щом ги няма- идвал той.
И следващият експонат
в този мил, но гаден свят
на учениците познат
е клетата Богдана.
Училището не я влече
- заобикалят го безспирно нейните нозе.
И към него не ще намери път
- изпречи ли й се- връща се назад.
Цвета нейните съвети слуша,
а класнините: не допуска.
Тя умее да хитрее
и бягайки от часовете
от себе си се най-гордее.
Наша Луси ги презира
в кожата не се побира
така види ли ги настървени
и взема следното решение
- види ли ги около училище,
ще се превърне в тяхното мъчилище.
Хихикайки си под носа
криви се нейната уста
в спазми- злобни и зловещи
представяйки си тази среща.
"Такова тесногръдие"- мисли си Кристин
аз пък ги презирам всички до един!"
И дори в училище, при всяко оценяване
свое лично мнение Кристин предявява.
"Ама защо отличен? Аз не заслужавам.
Пишете ли ми го, не ще ви уважавам?
"Госпожо, как четворка?! Къде ви е главата??"
ръкомаха и се кара Кристин на госпожата.
В ролята на съвест била най-добра
така нервирала чинно всеки от класа.
"Гойко, опомни се, къде се намираш?
Продължавай да псуваш и ще ме нервираш."
"Рачо, не посягай скришно там на Цвета,
че маслото твое бързо аз ще светя!"
"Еее, вече се оля цялата, Деата.
Как можа да кажеш това на госпожата?!"
Пъшка и се тръшка, цъка със език
и влудява всички във всеки техен миг.

Така живели дружно няколко години.
Знаели се всички като петте си пръста
.. и обичали се всъщност
макар да го съзнали прекалено късно.

Ана-Кристин

фейсбук страничка